Пътува слънцето в небето.
Разпръсква огнени лъчи.
Уплаши се щурец в полето
и скрит в тревата си мълчи.
И плахото щурче във мене
прекъсва вече песента.
Сърцето мъка ще надене,
че идва вече есента.
Напразно днеска любовта ми
ще чака песен от щурец.
Това разкъсва радостта ми
със ореола на светец.
В душата музиката спира.
Жълтеят думите - листа.
И кръв по вените напира
да топли болните места.
© Никола Апостолов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
