Пътува слънцето в небето.
Разпръсква огнени лъчи.
Уплаши се щурец в полето
и скрит в тревата си мълчи.
И плахото щурче във мене
прекъсва вече песента.
Сърцето мъка ще надене,
че идва вече есента.
Напразно днеска любовта ми
ще чака песен от щурец.
Това разкъсва радостта ми
със ореола на светец.
В душата музиката спира.
Жълтеят думите - листа.
И кръв по вените напира
да топли болните места.
© Никола Апостолов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
