12 дек. 2023 г., 10:50

Самопортрет 

  Поэзия
132 2 2



Душата ми, когато се усмихва,
лицето ми не я издава.
С такъв характер трудно се привиква,
ала повярвайте - си заслужава.

Предателства не мога да понасям
и в себе си не ги допускам.
Трудности, животът ми поднася,
а аз ги схрусквам.

Не съм разбран и даже май съм странен,
въобще на себе си приличам.
Отдам ли се, то значи съм отдаден.
Не коленича!

От тая смес на чувства и емоции
съм изградил характер и го пазя.
Животът е училище с уроци.
Не мога и да лазя.

Фалшивите не ща да ги разбирам!
Не мога и да лъжа - по рождение!
Сърцето не тупти, а ми вибрира
от настроения...

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??