Самопортрет
Душата ми, когато се усмихва,
лицето ми не я издава.
С такъв характер трудно се привиква,
ала повярвайте - си заслужава.
Предателства не мога да понасям
и в себе си не ги допускам.
Трудности, животът ми поднася,
а аз ги схрусквам.
Не съм разбран и даже май съм странен,
въобще на себе си приличам.
Отдам ли се, то значи съм отдаден.
Не коленича!
От тая смес на чувства и емоции
съм изградил характер и го пазя.
Животът е училище с уроци.
Не мога и да лазя.
Фалшивите не ща да ги разбирам!
Не мога и да лъжа - по рождение!
Сърцето не тупти, а ми вибрира
от настроения...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
