13 мар. 2015 г., 19:26

Самопризнание

559 0 5

От блясъка на своето его -

залъган от собствен екстаз...!?

Повярвал че може да литне

по-високо дори от Икар.

Вдигнал високо главата!?

Забравил е вяра и чест...?

Захвърлил любов човешка,

от гордост лъжовна, себична -

безлична, покварена, странна!?

Зачеркнал семейство дори.

Но в този екстаз нечовечен,

и в тази неравна борба...!?

Останал самотен, нещастен -

изгубил дори личността.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви момичета ,найстина заглавието на стиха ми малко подвежда но колебаех се между три заглавия и трите бяха много лични и затова реших че най му подхожда това Самопризнание .Всъщност стиха беше по дълъг но аз в последния момент го посъкратих!Не съм искал лирическия да бъда нито разказвача а просто гледащия картината !Наистина се радвам че коментирахте.Поздрави на всички!!!До нови!!!
  • Много искрена и докосваща сърцето поетична изповед!
    Пожелавам щастлив късмет занапред и на лирическия,
    и на прекрасния поет! Бъди!
  • Заглавието ти говори за едно истинско самопризнание. Предполагам,
    че се дублираш с прототипа на героя си.Много съжалявам,Ачо!
    Угризението на съвестта предполагам, че страшно те измъчва, но станалото е станало вече.Живей новия си живо и се опитай да
    се успокоиш!Стават някога грешки, но това е съдбата ти.
    Поздравявам те и ти желая спокойна вечер!
  • Вглеждане в себе си през тъмни очила... Което говори за пробудена съвест.
    Самопризнанието пречиства - като изповед...
  • Интересно стихотворение си написал, Ачо, но още по-интересно ми е какво те е вдъхновило да го напишеш? Поздравче

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...