13 mar 2015, 19:26

Самопризнание

558 0 5

От блясъка на своето его -

залъган от собствен екстаз...!?

Повярвал че може да литне

по-високо дори от Икар.

Вдигнал високо главата!?

Забравил е вяра и чест...?

Захвърлил любов човешка,

от гордост лъжовна, себична -

безлична, покварена, странна!?

Зачеркнал семейство дори.

Но в този екстаз нечовечен,

и в тази неравна борба...!?

Останал самотен, нещастен -

изгубил дори личността.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви момичета ,найстина заглавието на стиха ми малко подвежда но колебаех се между три заглавия и трите бяха много лични и затова реших че най му подхожда това Самопризнание .Всъщност стиха беше по дълъг но аз в последния момент го посъкратих!Не съм искал лирическия да бъда нито разказвача а просто гледащия картината !Наистина се радвам че коментирахте.Поздрави на всички!!!До нови!!!
  • Много искрена и докосваща сърцето поетична изповед!
    Пожелавам щастлив късмет занапред и на лирическия,
    и на прекрасния поет! Бъди!
  • Заглавието ти говори за едно истинско самопризнание. Предполагам,
    че се дублираш с прототипа на героя си.Много съжалявам,Ачо!
    Угризението на съвестта предполагам, че страшно те измъчва, но станалото е станало вече.Живей новия си живо и се опитай да
    се успокоиш!Стават някога грешки, но това е съдбата ти.
    Поздравявам те и ти желая спокойна вечер!
  • Вглеждане в себе си през тъмни очила... Което говори за пробудена съвест.
    Самопризнанието пречиства - като изповед...
  • Интересно стихотворение си написал, Ачо, но още по-интересно ми е какво те е вдъхновило да го напишеш? Поздравче

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...