aap (Ангел)
916 3691
13.03.2015 г., 19:26 ч.

Самопризнание 

  Поезия » Философска
366 0 5

От блясъка на своето его -

залъган от собствен екстаз...!?

Повярвал че може да литне

по-високо дори от Икар.

Вдигнал високо главата!?

Забравил е вяра и чест...?

Захвърлил любов човешка,

от гордост лъжовна, себична -

безлична, покварена, странна!?

Зачеркнал семейство дори.

Но в този екстаз нечовечен,

и в тази неравна борба...!?

Останал самотен, нещастен -

изгубил дори личността.

 

 

© Ангел Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви момичета ,найстина заглавието на стиха ми малко подвежда но колебаех се между три заглавия и трите бяха много лични и затова реших че най му подхожда това Самопризнание .Всъщност стиха беше по дълъг но аз в последния момент го посъкратих!Не съм искал лирическия да бъда нито разказвача а просто гледащия картината !Наистина се радвам че коментирахте.Поздрави на всички!!!До нови!!!
  • Много искрена и докосваща сърцето поетична изповед!
    Пожелавам щастлив късмет занапред и на лирическия,
    и на прекрасния поет! Бъди!
  • Заглавието ти говори за едно истинско самопризнание. Предполагам,
    че се дублираш с прототипа на героя си.Много съжалявам,Ачо!
    Угризението на съвестта предполагам, че страшно те измъчва, но станалото е станало вече.Живей новия си живо и се опитай да
    се успокоиш!Стават някога грешки, но това е съдбата ти.
    Поздравявам те и ти желая спокойна вечер!
  • Вглеждане в себе си през тъмни очила... Което говори за пробудена съвест.
    Самопризнанието пречиства - като изповед...
  • Интересно стихотворение си написал, Ачо, но още по-интересно ми е какво те е вдъхновило да го напишеш? Поздравче
Предложения
: ??:??