Dark_Island (Таня Георгиева)
389 12255
19 окт. 2009 г., 15:33

Самота 

  Поэзия
1042 0 32

                      Самота


Стоим. Със Самотата сме на лакти.
В прозореца се взираме. Мълчим.
Във незамръзналите локви се поклащат
една Луна. И облаци... И дим...

Стоим. Реших да се разходя
на Самотата по ръбатите скали.
Не срещнах нищо. Ни дървета плодни,
ни слънчев лъч... Полета от бодли.

И вместо да се качвам, ще заслизам,
земята да усетя как шепти,
тренирах дълго скален алпинизъм,
а пеят птици, дето минеш Ти...

Стоим. Със Самотата сме на лакти.
Броим минутите и раните си нови.
Болката на земетръси все е кратна.
И мракът слиза. Да я обинтова.

© Таня Георгиева Все права защищены

Автор запретил голосование.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Стоим. Със Самотата сме на лакти.
    Броим минутите и раните си нови"
    Смених и аз бинтовете, Таня!
    Да влезе...новата Самота!
    Поздрави!
  • Самотата е дар за някой.
  • Болка е...познавам я...
  • Когато мракът почне да превързва раните... е време за по едно на изпроводяк пък и за дезинфекция, де
  • Браво, Таничка*!
  • Танче, поздрав и лъч от епицентъра! Като надуша земетръси - веднага се появявам Я разпъни Самотата на кръст и не и давай тя да те разпъва
  • Великолепна тъжна музика! Чудесна си, Таня!
    Поздрави от чичо Пурко59!
  • !!!
  • Невероятна е твоята поезия!
    Разбична и истинска, като теб самата!
  • Браво!!!
    Накара ме да мина "на Самотата по ръбатите скали".
  • Лек си намерила Танюш.Аз отдавна го знам.
  • Толкова отдавна не съм била при теб ,Таня ! А те намирам толкова самотна... И прекрасна както винаги !
    Поздрав
  • Такъв е животът - полета от бодли. А самотата е занимание за поети (мисля, че Владо Даверов го беше казал).
  • Обинтовай я тая болка Таня!Неподражаем стих!
  • Дано бинтът е здрав,та да не се развърже скоро...
  • За някой стихове няма коментар. Този е един от тях! Изящен!
  • а пеят птици, дето минеш Ти...
    Следвай го!
    Чудесен стих, Таня! Браво!
  • "...една луна и облаци и дим..."
    И много, много време за въпроси.
    (Без отговор).Но пък страхотен стих
    довея вятърът от зъберите грозни...
    И ползата от самотата е в това,
    че раните, които е нанесла
    поетът със превързана глава
    превръща във легенда или песен...

    Аплодисменти за вдъхновяващия стих!
  • "И вместо да се качвам, ще заслизам,
    земята да усетя как шепти,
    тренирах дълго скален алпинизъм,
    а пеят птици, дето минеш Ти... "

    ...по лакти здрачът слиза в поезия ти и нещо в думите ме врече да търся, да достигам, да намирам "превързани" души и те да са мехлем за есенната вечер...
    Сърдечни поздрави! Танче, Благодаря ти!
  • ..."остави я тази натрапница Танче"... и трапчинки където им прилича... да има- казват от имане глава не боли...
  • Поздравления.Супер!
  • о пише ги тя , пише ги. В последно време особено все ги реди едни такива , че ми човърка ...
  • Наистина имаш стил.
    И хъс и сила да пишеш.
  • Тъжно-красив и силен стих!
    Поздрави!
  • С Райчо!
    Силно и красиво до болка!
  • Май всеки рано или късно е принуден да потренира скален алпинизъм, но хубавото е, че е само временно... Поздрави за стиха!
  • Страхотен стих!
  • Остави я тази натрапница, Танче!
  • На нас самотата, като че ли ни е най-добрата приятелка.
    Здравей!
  • "Болката на земетръси все е кратна."
    Как си го казала само! Поздравления!
  • Хубаво е !
  • Всички сме обинтовани.
    Поотделно)))
Предложения
: ??:??