Oct 19, 2009, 3:33 PM

Самота

Poetry

1.2K 0 32

Самота

Стоим. Със Самотата сме на лакти.
В прозореца се взираме. Мълчим.
Във незамръзналите локви се поклащат
една Луна. И облаци... И дим...

Стоим. Реших да се разходя
на Самотата по ръбатите скали.
Не срещнах нищо. Ни дървета плодни,
ни слънчев лъч... Полета от бодли.

И вместо да се качвам, ще заслизам,
земята да усетя как шепти,
тренирах дълго скален алпинизъм,
а пеят птици, дето минеш Ти...

Стоим. Със Самотата сме на лакти.
Броим минутите и раните си нови.
Болката на земетръси все е кратна.
И мракът слиза. Да я обинтова.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ivanleko91 (Ангел Колев)

"Стоим. Със Самотата сме на лакти.
Броим минутите и раните си нови"
Смених и аз бинтовете, Таня!
Да влезе...новата Самота!
Поздрави!

2009-12-21T09:34:52+02:00
sanctus (Малин Милков)

Самотата е дар за някой.

2009-12-21T08:24:17+02:00
Индиана (Криси)

Болка е...познавам я...

2009-11-07T13:40:51+02:00
viktoar (Виктория Стоянова)

Когато мракът почне да превързва раните... е време за по едно на изпроводяк пък и за дезинфекция, де

2009-10-25T23:30:04+02:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Браво, Таничка*!

2009-10-23T11:18:05+03:00