Самота
1.2K
0
32
Самота
Стоим. Със Самотата сме на лакти.
В прозореца се взираме. Мълчим.
Във незамръзналите локви се поклащат
една Луна. И облаци... И дим...
Стоим. Реших да се разходя
на Самотата по ръбатите скали.
Не срещнах нищо. Ни дървета плодни,
ни слънчев лъч... Полета от бодли.
И вместо да се качвам, ще заслизам,
земята да усетя как шепти,
тренирах дълго скален алпинизъм,
а пеят птици, дето минеш Ти...
Стоим. Със Самотата сме на лакти.
Броим минутите и раните си нови.
Болката на земетръси все е кратна.
И мракът слиза. Да я обинтова.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Георгиева Всички права запазени
пък и за дезинфекция, де 
