22 апр. 2005 г., 20:08

Самота

Поэзия

1.1K 0 3

Когато те погледна и погледът ми остава в теб,
когато помириша миризмата на твоето
ухание...си спомням за теб.
Когато погледна как слънцето с
усмивка залязва се сещам
за твоята усмивка и когато
луната за добър вечер ми
маха, пак сещам се за теб, че
ми махаш някъде - там, далече...
Искам да съм с теб, искам да си до мен...,
но ти си някъде далече - там, където морето
отмъщава си на скалите на брега и удря ги със
цялата си мощ...а аз съм там, където
вятърът не спира никога...Ах, защо така
самотата ме убива всеки ден и всеки час,
когато теб те няма?...И ето слънцето изгрява
вече и вълните мият своя бряг ....
Момче и момиче, които се разхождат по брега и
вълните леко им мият нозете.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

dobritu (Дсистем)

Ами това е израз на моментни чувства не че съм седнал и съм го мислил специално как да бъде ми както ми доиде и...то за това може би е така Мерси за гласовете

2005-06-19T02:09:19+03:00
elora_cat (Елена Попова)

съгласна съм с Яна по отношение на стихотворението, и аз те оценявам с 5 , а тези двойки взеха да ми писват вече, и продължават да са анонимни.

2005-04-26T17:11:03+03:00
lollita (Яна Ангелова)

знаеш ли, и в това стихче има идея, но мисля че на някои места не си улучил точния израз на чувствата си "когато помириша миризмата на твоето
ухание..."
и пак ти куца нещо римата, може би ако оставиш смисъла, идеята, същите, а малко го "шлифоваш" ще е по - добре. От мен 5 за да покрием тая анонимна двойка, и ми се иска да чуя човека който я е сложил, какво точно е имал предвид

2005-04-24T15:41:31+03:00