22 abr 2005, 20:08

Самота

  Poesía
1.1K 0 3
Когато те погледна и погледът ми остава в теб,
когато помириша миризмата на твоето
ухание...си спомням за теб.
Когато погледна как слънцето с
усмивка залязва се сещам
за твоята усмивка и когато
луната за добър вечер ми
маха, пак сещам се за теб, че
ми махаш някъде - там, далече...
Искам да съм с теб, искам да си до мен...,
но ти си някъде далече - там, където морето
отмъщава си на скалите на брега и удря ги със
цялата си мощ...а аз съм там, където
вятърът не спира никога...Ах, защо така
самотата ме убива всеки ден и всеки час,
когато теб те няма?...И ето слънцето изгрява
вече и вълните мият своя бряг ....
Момче и момиче, които се разхождат по брега и
вълните леко им мият нозете.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дсистем Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ами това е израз на моментни чувства не че съм седнал и съм го мислил специално как да бъде ми както ми доиде и...то за това може би е така Мерси за гласовете
  • съгласна съм с Яна по отношение на стихотворението, и аз те оценявам с 5 , а тези двойки взеха да ми писват вече, и продължават да са анонимни.
  • знаеш ли, и в това стихче има идея, но мисля че на някои места не си улучил точния израз на чувствата си "когато помириша миризмата на твоето
    ухание..."
    и пак ти куца нещо римата, може би ако оставиш смисъла, идеята, същите, а малко го "шлифоваш" ще е по - добре. От мен 5 за да покрием тая анонимна двойка, и ми се иска да чуя човека който я е сложил, какво точно е имал предвид

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...