dobritu (Дсистем) dobritu (Дсистем)
4
Apr 22, 2005, 8:08 PM

Самота

  Poetry
1.1K 0 3
Когато те погледна и погледът ми остава в теб,
когато помириша миризмата на твоето
ухание...си спомням за теб.
Когато погледна как слънцето с
усмивка залязва се сещам
за твоята усмивка и когато
луната за добър вечер ми
маха, пак сещам се за теб, че
ми махаш някъде - там, далече...
Искам да съм с теб, искам да си до мен...,
но ти си някъде далече - там, където морето
отмъщава си на скалите на брега и удря ги със
цялата си мощ...а аз съм там, където
вятърът не спира никога...Ах, защо така
самотата ме убива всеки ден и всеки час,
когато теб те няма?...И ето слънцето изгрява
вече и вълните мият своя бряг ....
Момче и момиче, които се разхождат по брега и
вълните леко им мият нозете.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дсистем All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • dobritu (Дсистем)
    dobritu (Дсистем)
    Ами това е израз на моментни чувства не че съм седнал и съм го мислил специално как да бъде ми както ми доиде и...то за това може би е така Мерси за гласовете
  • elora_cat (Елена Попова)
    elora_cat (Елена Попова)
    съгласна съм с Яна по отношение на стихотворението, и аз те оценявам с 5 , а тези двойки взеха да ми писват вече, и продължават да са анонимни.
  • lollita (Яна Ангелова)
    lollita (Яна Ангелова)
    знаеш ли, и в това стихче има идея, но мисля че на някои места не си улучил точния израз на чувствата си "когато помириша миризмата на твоето
    ухание..."
    и пак ти куца нещо римата, може би ако оставиш смисъла, идеята, същите, а малко го "шлифоваш" ще е по - добре. От мен 5 за да покрием тая анонимна двойка, и ми се иска да чуя човека който я е сложил, какво точно е имал предвид

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0