22.04.2005 г., 20:08

Самота

1.1K 0 3
Когато те погледна и погледът ми остава в теб,
когато помириша миризмата на твоето
ухание...си спомням за теб.
Когато погледна как слънцето с
усмивка залязва се сещам
за твоята усмивка и когато
луната за добър вечер ми
маха, пак сещам се за теб, че
ми махаш някъде - там, далече...
Искам да съм с теб, искам да си до мен...,
но ти си някъде далече - там, където морето
отмъщава си на скалите на брега и удря ги със
цялата си мощ...а аз съм там, където
вятърът не спира никога...Ах, защо така
самотата ме убива всеки ден и всеки час,
когато теб те няма?...И ето слънцето изгрява
вече и вълните мият своя бряг ....
Момче и момиче, които се разхождат по брега и
вълните леко им мият нозете.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дсистем Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ами това е израз на моментни чувства не че съм седнал и съм го мислил специално как да бъде ми както ми доиде и...то за това може би е така Мерси за гласовете
  • съгласна съм с Яна по отношение на стихотворението, и аз те оценявам с 5 , а тези двойки взеха да ми писват вече, и продължават да са анонимни.
  • знаеш ли, и в това стихче има идея, но мисля че на някои места не си улучил точния израз на чувствата си "когато помириша миризмата на твоето
    ухание..."
    и пак ти куца нещо римата, може би ако оставиш смисъла, идеята, същите, а малко го "шлифоваш" ще е по - добре. От мен 5 за да покрием тая анонимна двойка, и ми се иска да чуя човека който я е сложил, какво точно е имал предвид

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...