22.04.2005 г., 20:08

Самота

1.1K 0 3
Когато те погледна и погледът ми остава в теб,
когато помириша миризмата на твоето
ухание...си спомням за теб.
Когато погледна как слънцето с
усмивка залязва се сещам
за твоята усмивка и когато
луната за добър вечер ми
маха, пак сещам се за теб, че
ми махаш някъде - там, далече...
Искам да съм с теб, искам да си до мен...,
но ти си някъде далече - там, където морето
отмъщава си на скалите на брега и удря ги със
цялата си мощ...а аз съм там, където
вятърът не спира никога...Ах, защо така
самотата ме убива всеки ден и всеки час,
когато теб те няма?...И ето слънцето изгрява
вече и вълните мият своя бряг ....
Момче и момиче, които се разхождат по брега и
вълните леко им мият нозете.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дсистем Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ами това е израз на моментни чувства не че съм седнал и съм го мислил специално как да бъде ми както ми доиде и...то за това може би е така Мерси за гласовете
  • съгласна съм с Яна по отношение на стихотворението, и аз те оценявам с 5 , а тези двойки взеха да ми писват вече, и продължават да са анонимни.
  • знаеш ли, и в това стихче има идея, но мисля че на някои места не си улучил точния израз на чувствата си "когато помириша миризмата на твоето
    ухание..."
    и пак ти куца нещо римата, може би ако оставиш смисъла, идеята, същите, а малко го "шлифоваш" ще е по - добре. От мен 5 за да покрием тая анонимна двойка, и ми се иска да чуя човека който я е сложил, какво точно е имал предвид

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...