Познаваш ли самотата, знаеш ли колко болезнена е тя?...

Искаш да разкажеш, а словата твои са тъга.

И гониш вятъра студен да чуе плача на твоята горчивина,

а той отминава сякаш глух е за скръбтта.

В агония изпадаш, тичаш - гониш ти света,

но сякаш той не вижда голотата на твоята душа.

И както бухал буха, твойта скръб се шири в тишината,

а гората няма е за слабостта, тя има си реката...

А ти си сам и пак сълзи сковават мисълта,

и горест стели се над твоята душа.

И чакаш, молиш някой да те чуе,

а в лудешки бяг е вечността.

И молиш Бога със стон, търсещ любовта,

а тя присмива се на болката.

Пак си сам, както всеки път...

И пак протягаш ти ръце, с последни сили някой да те спаси...

Да тръгне по твоите самотни дири...

Молиш някой да те спаси...

Самотна душа да утеши...