Самота
Познаваш ли самотата, знаеш ли колко болезнена е тя?...
Искаш да разкажеш, а словата твои са тъга.
И гониш вятъра студен да чуе плача на твоята горчивина,
а той отминава сякаш глух е за скръбтта.
В агония изпадаш, тичаш - гониш ти света,
но сякаш той не вижда голотата на твоята душа.
И както бухал буха, твойта скръб се шири в тишината,
а гората няма е за слабостта, тя има си реката...
А ти си сам и пак сълзи сковават мисълта,
и горест стели се над твоята душа.
И чакаш, молиш някой да те чуе,
а в лудешки бяг е вечността.
И молиш Бога със стон, търсещ любовта,
а тя присмива се на болката.
Пак си сам, както всеки път...
И пак протягаш ти ръце, с последни сили някой да те спаси...
Да тръгне по твоите самотни дири...
Молиш някой да те спаси...
Самотна душа да утеши...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Митева Всички права запазени