Самота
Вечер е, разхождам се из моята стая,
самотата ме обгръща, а какво да правя аз не зная,
излизам на моята тераса
и взирам се в небето и неговата украса.
Гледам си и мисля, че на мен и на луната
някой е проклел съдбата.
Тя и аз сме си самички,
макар че около нас греят всички.
Аз си имам приятели чудесни,
тя пък има звездите небесни
и те са близо, а всъщност тъй далече,
а ние искаме някой да ни обича вече
Имаме нужда от някой до сърцето
да те кара да докосваш небето,
да е до теб в радост и тъга,
да те обича и без лъжа.
Но само времето ще покаже
дали животът няма да ни смаже
или ще ни протегне той ръка,
прошепвайки - ето усмихна се и твоята съдба.
самотата ме обгръща, а какво да правя аз не зная,
излизам на моята тераса
и взирам се в небето и неговата украса.
Гледам си и мисля, че на мен и на луната
някой е проклел съдбата.
Тя и аз сме си самички,
макар че около нас греят всички.
Аз си имам приятели чудесни,
тя пък има звездите небесни
и те са близо, а всъщност тъй далече,
а ние искаме някой да ни обича вече
Имаме нужда от някой до сърцето
да те кара да докосваш небето,
да е до теб в радост и тъга,
да те обича и без лъжа.
Но само времето ще покаже
дали животът няма да ни смаже
или ще ни протегне той ръка,
прошепвайки - ето усмихна се и твоята съдба.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петър Петров Все права защищены
