В два куфара живота си натъпкал,
с билет еднопосочен в заден джоб,
в сърцето с нова, непозната тръпка,
зарязваш дом, дори и свиден гроб...
И тръгваш – по пътеки безпосочни,
да търсиш сам бленувания рай;
отново и отново да започваш,
началото оставил в роден край.
Светът препуска и не пита кой си.
Повлича те в един водовъртеж.
И в мозъка ти яростни въпроси
дълбаят – отговор да им дадеш. ...