Самота
В два куфара живота си натъпкал,
с билет еднопосочен в заден джоб,
в сърцето с нова, непозната тръпка,
зарязваш дом, дори и свиден гроб...
И тръгваш – по пътеки безпосочни,
да търсиш сам бленувания рай;
отново и отново да започваш,
началото оставил в роден край.
Светът препуска и не пита кой си.
Повлича те в един водовъртеж.
И в мозъка ти яростни въпроси
дълбаят – отговор да им дадеш.
Какво изгуби и какво намери –
под този чужд, безмълвен небосвод?
Стопяват се мечтите ти - химери,
откърмили с лъжи един живот.
И нищо не вещае път обратен.
Изгубен си сред хиляди край теб.
Самотност – от глада дори по-страшна,
попива чак в кръвта ти. И расте.
© Елица Ангелова All rights reserved.
