13 сент. 2008 г., 16:18

Самота 

  Поэзия » Любовная
1105 0 1

 

Самота

 

Дъждът вали навън,
луната изгряла е вече,
а в таз прекрасна нощ
в моето сърце е пустош.

 

Очите, изпълнени с тъга,
загледани са в далечината,
самотни те летят нагоре
на път за светлината.

 

Ах, как искам да те срещна поне за миг
и с ръце да те обгърна,
устните си в теб да впия
и радостта си да открия.

 

Замечтана отплеснах се аз,
забравих, че трябва да спя.
Леглото чакаше ме отсреща

и ме върна към действителността...

© Ваня Колева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??