Самота
Дъждът вали навън,
луната изгряла е вече,
а в таз прекрасна нощ
в моето сърце е пустош.
Очите, изпълнени с тъга,
загледани са в далечината,
самотни те летят нагоре
на път за светлината.
Ах, как искам да те срещна поне за миг
и с ръце да те обгърна,
устните си в теб да впия
и радостта си да открия.
Замечтана отплеснах се аз,
забравих, че трябва да спя.
Леглото чакаше ме отсреща
и ме върна към действителността...
© Ваня Колева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
