Самота
Самота
Дъждът вали навън,
луната изгряла е вече,
а в таз прекрасна нощ
в моето сърце е пустош.
Очите, изпълнени с тъга,
загледани са в далечината,
самотни те летят нагоре
на път за светлината.
Ах, как искам да те срещна поне за миг
и с ръце да те обгърна,
устните си в теб да впия
и радостта си да открия.
Замечтана отплеснах се аз,
забравих, че трябва да спя.
Леглото чакаше ме отсреща
и ме върна към действителността...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ваня Колева Всички права запазени
