Самота
надежда скрита.
Сълза избърсана,
изтрита.
Самотен остров,
кръвта попива.
Вълната плахо,
следа отмива.
Подметки тежки,
сърца пленени.
Душите мъртви,
лед студени.
Ръце протрити,
мечтата стискат.
Косите викат,
ръцете искат.
Отминал полъх,
нечути фрази.
Очите пусти,
тръпка полази.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Георгиев Все права защищены