21.10.2008 г., 9:21 ч.

Самота 

  Поезия
558 0 3
Потънал кораб,
надежда скрита.
Сълза избърсана,
изтрита.

Самотен остров,
кръвта попива.
Вълната плахо,
следа отмива.

Подметки тежки,
сърца пленени.
Душите мъртви,
лед студени.

Ръце протрити,
мечтата стискат.
Косите викат,
ръцете искат.

Отминал полъх,
нечути фрази.
Очите пусти,
тръпка полази.

© Иван Георгиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??