Самота
Потънал кораб,
надежда скрита.
Сълза избърсана,
изтрита.
Самотен остров,
кръвта попива.
Вълната плахо,
следа отмива.
Подметки тежки,
сърца пленени.
Душите мъртви,
лед студени.
Ръце протрити,
мечтата стискат.
Косите викат,
ръцете искат.
Отминал полъх,
нечути фрази.
Очите пусти,
тръпка полази.
надежда скрита.
Сълза избърсана,
изтрита.
Самотен остров,
кръвта попива.
Вълната плахо,
следа отмива.
Подметки тежки,
сърца пленени.
Душите мъртви,
лед студени.
Ръце протрити,
мечтата стискат.
Косите викат,
ръцете искат.
Отминал полъх,
нечути фрази.
Очите пусти,
тръпка полази.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Георгиев Всички права запазени
