kyJlTyPa (Иван Георгиев) kyJlTyPa (Иван Георгиев)
3 13
Oct 21, 2008, 9:21 AM

Самота

  Poetry
785 0 3
Потънал кораб,
надежда скрита.
Сълза избърсана,
изтрита.

Самотен остров,
кръвта попива.
Вълната плахо,
следа отмива.

Подметки тежки,
сърца пленени.
Душите мъртви,
лед студени.

Ръце протрити,
мечтата стискат.
Косите викат,
ръцете искат.

Отминал полъх,
нечути фрази.
Очите пусти,
тръпка полази.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Георгиев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0