15 янв. 2009 г., 19:23

Самота

1K 0 0
Самота

Трябва ми малко време да помисля,
да разбера какво гори в душата ми сега.
Животът ми е пълен с болка и рани,
но не мога да го променя!

Зная, че ти си ме забравил вече,
но душата ми изгаря в пламъците на любовта.
Тя промени самотния и живот без речи
и ще ме следва до края на света.

Не мога да спра да те обичам!
Страст, желание, мъка е всичко това!
Не съм искала да ти се вричам,
но това чувство някак си се разгоря в моята душа!

Помниш ли болката от самотата?
Копнежите студеното сърце да изгорят.
Сега ме обгръща само тишината.
Нито звук, нито дума! Всички около мен мълчат!

Как да спра да те обичам?
Как да те изтрия от моята душа?
Все си повтарям, че сгреших да ти се вричам,
а сега около мен е изпепеляваща, гробна тишина!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...