Jan 15, 2009, 7:23 PM

Самота

  Poetry » Love
1K 0 0
Самота

Трябва ми малко време да помисля,
да разбера какво гори в душата ми сега.
Животът ми е пълен с болка и рани,
но не мога да го променя!

Зная, че ти си ме забравил вече,
но душата ми изгаря в пламъците на любовта.
Тя промени самотния и живот без речи
и ще ме следва до края на света.

Не мога да спра да те обичам!
Страст, желание, мъка е всичко това!
Не съм искала да ти се вричам,
но това чувство някак си се разгоря в моята душа!

Помниш ли болката от самотата?
Копнежите студеното сърце да изгорят.
Сега ме обгръща само тишината.
Нито звук, нито дума! Всички около мен мълчат!

Как да спра да те обичам?
Как да те изтрия от моята душа?
Все си повтарям, че сгреших да ти се вричам,
а сега около мен е изпепеляваща, гробна тишина!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...