15.01.2009 г., 19:23 ч.

Самота 

  Поезия » Любовна
740 0 0
Самота

Трябва ми малко време да помисля,
да разбера какво гори в душата ми сега.
Животът ми е пълен с болка и рани,
но не мога да го променя!

Зная, че ти си ме забравил вече,
но душата ми изгаря в пламъците на любовта.
Тя промени самотния и живот без речи
и ще ме следва до края на света.

Не мога да спра да те обичам!
Страст, желание, мъка е всичко това!
Не съм искала да ти се вричам,
но това чувство някак си се разгоря в моята душа!

Помниш ли болката от самотата?
Копнежите студеното сърце да изгорят.
Сега ме обгръща само тишината.
Нито звук, нито дума! Всички около мен мълчат!

Как да спра да те обичам?
Как да те изтрия от моята душа?
Все си повтарям, че сгреших да ти се вричам,
а сега около мен е изпепеляваща, гробна тишина!

© Маргарита Василева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??