Самота

12 окт. 2011 г., 00:15

Поэзия » Любовная

1328 0 5

Небето е само,
но този път за колко,
питаше се то.
Всичко наоколо беше запустяло,
а слънцето неотдавна беше се прибрало.
Закъсняваше луната...
звездите някъде се бяха скрили,
нямаше я светлината
нито облаците сиви.
Всеки беше го забравил,
то се натъжи.
Почака още малко ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Самота

Искате да прочетете повече?

Предложения