kustilka (Симона Димова)
19 144
Oct 12, 2011, 12:15 AM

Самота 

  Poetry » Love
1245 0 5

Небето е само,

но този път за колко,

питаше се то.

Всичко наоколо беше запустяло,

а слънцето неотдавна беше се прибрало.

 

 

Закъсняваше луната...

звездите някъде се бяха скрили,

нямаше я светлината

нито облаците сиви.

Всеки беше го забравил,

то се натъжи.

Почака още малко

и закапаха сълзи!

 

 

Топли, нежни, лято беше!

Малки капчици красиви

се стичаха от тъжното небе,

а земята се разтвори да ги прибере.

Плака си небето тихо цяла нощ.

Плака и ги чака,

но ни луната, ни звездите -

никой не се появи да го утеши...

 

© Симона Димова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??