kustilka (Симона Димова)
19 144
12.10.2011 г., 0:15 ч.

Самота 

  Поезия » Любовна
1274 0 5

Небето е само,

но този път за колко,

питаше се то.

Всичко наоколо беше запустяло,

а слънцето неотдавна беше се прибрало.

 

 

Закъсняваше луната...

звездите някъде се бяха скрили,

нямаше я светлината

нито облаците сиви.

Всеки беше го забравил,

то се натъжи.

Почака още малко

и закапаха сълзи!

 

 

Топли, нежни, лято беше!

Малки капчици красиви

се стичаха от тъжното небе,

а земята се разтвори да ги прибере.

Плака си небето тихо цяла нощ.

Плака и ги чака,

но ни луната, ни звездите -

никой не се появи да го утеши...

 

© Симона Димова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??