Самота

Поэзия » Философская

533 0 3

Грях ли е или присъда? -

самотата ме обича.

Мислите ми са от блян обзети,

но пустотата ги възпира.

Дните дълги са и мрачни,

нощите са мигове блажени.

Спомени изникват, сякаш нежелани,

и умират, във мъгла удавени.

Иде ми да викам, иде ми да вия,

но във тишина и мрак потъвам пак.

Искам нейде да се скрия

и душата си да съблека.

Тежки сълзи, гняв и страх

в мен напират и бавно ме убиват.

Грях ли е или присъда? -

самотата ме обича!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

mariniki (Магдалена Костадинова)

нито грях, нито присъда...
само миг от живота...а той целият е пред теб..
сърдечен поздрав, светли дни ти пожелавам..

2011-06-15T10:42:39+03:00
YannaKaloyanova (Цонка Петрова)

Миличка, ти си само на 18!!!Тук сме на два и три пъти повече години,но не се оставяме на мисълта,че така ще бъде до края!Има хляб,както се казва, в тази творба и аз ще ти напиша шестица,но животът е пред теб и в голяма степен зависи от теб!Прегръщам те!

2011-06-14T21:32:51+03:00
elenasim1 (Елeна)

Тъжно!!! Понякога се чувстваме самотни дори, когато сме заобиколени с обич, което е още по тъжно. Поздрави!

2011-06-14T21:25:58+03:00