14.06.2011 г., 21:19 ч.

Самота 

  Поезия » Философска
402 0 3

Грях ли е или присъда? -

 самотата ме обича.

Мислите ми са от блян обзети,

 но пустотата ги възпира.

Дните дълги са и мрачни,

 нощите са мигове блажени.

Спомени изникват, сякаш нежелани,

 и умират, във мъгла удавени.

Иде ми да викам, иде ми да вия, 

но във тишина и мрак потъвам пак.

Искам нейде да се скрия

 и душата си да съблека.

Тежки сълзи, гняв и страх

в мен напират и бавно ме убиват.

Грях ли е или присъда? - 

самотата ме обича!  

© Елица Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • нито грях, нито присъда...
    само миг от живота...а той целият е пред теб..
    сърдечен поздрав, светли дни ти пожелавам..
  • Миличка, ти си само на 18!!!Тук сме на два и три пъти повече години,но не се оставяме на мисълта,че така ще бъде до края!Има хляб,както се казва, в тази творба и аз ще ти напиша шестица,но животът е пред теб и в голяма степен зависи от теб!Прегръщам те!
  • Тъжно!!! Понякога се чувстваме самотни дори, когато сме заобиколени с обич, което е още по тъжно. Поздрави!
Предложения
: ??:??