Самота
Грях ли е или присъда? -
самотата ме обича.
Мислите ми са от блян обзети,
но пустотата ги възпира.
Дните дълги са и мрачни,
нощите са мигове блажени.
Спомени изникват, сякаш нежелани,
и умират, във мъгла удавени.
Иде ми да викам, иде ми да вия,
но във тишина и мрак потъвам пак.
Искам нейде да се скрия
и душата си да съблека.
Тежки сълзи, гняв и страх
в мен напират и бавно ме убиват.
Грях ли е или присъда? -
самотата ме обича!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Всички права запазени
