Грях ли е или присъда? -
самотата ме обича.
Мислите ми са от блян обзети,
но пустотата ги възпира.
Дните дълги са и мрачни,
нощите са мигове блажени.
Спомени изникват, сякаш нежелани,
и умират, във мъгла удавени.
Иде ми да викам, иде ми да вия,
но във тишина и мрак потъвам пак.
Искам нейде да се скрия
и душата си да съблека.
Тежки сълзи, гняв и страх
в мен напират и бавно ме убиват.
Грях ли е или присъда? -
самотата ме обича!
© Елица All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
