Самота
Когато ти си така далече
и аз оставам съвсем сама,
сърцето ми плаче за тебе,
в душата нахлува тъга...
Стъпките ти искам да чуя
и да видя скъпото лице...
Но ти си толкова далече
и струва ми се от векове...
Стоя сама във тишината,
а спомените ме връщат назад...
Назад към топлото лято,
пълно с много любов
и щастливи сърца...
23.10.2007 г.
© Елена Василева Все права защищены