21 сент. 2012 г., 15:10

Самота

721 0 0

 

                                                         Самота

 

 

 

 

               Свикнах отдавна с лятото да си тръгваш!

               Свикнах отдавна с мрака да се измъкваш!

                Да чакам с часове, с дни, със сезони и всяка нощ

                да ме сменяш със нови!

               Свикнах с вятъра да се повивам, свикнах със сълзи

               в очите да заспивам... свиквах така до пролетта,

               до твойта поява на сутринта!

               Днес любовта ми е чаша - може би пълна, може би празна...

               Днес тя е сълза - може би от болка, може би от самота!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лилия Пеева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...