Самота
Свикнах отдавна с лятото да си тръгваш!
Свикнах отдавна с мрака да се измъкваш!
Да чакам с часове, с дни, със сезони и всяка нощ
да ме сменяш със нови!
Свикнах с вятъра да се повивам, свикнах със сълзи
в очите да заспивам... свиквах така до пролетта,
до твойта поява на сутринта!
Днес любовта ми е чаша - може би пълна, може би празна...
Днес тя е сълза - може би от болка, може би от самота!