Самота

Poetry » Love

722 0 0

Самота

Свикнах отдавна с лятото да си тръгваш!

Свикнах отдавна с мрака да се измъкваш!

Да чакам с часове, с дни, със сезони и всяка нощ

да ме сменяш със нови!

Свикнах с вятъра да се повивам, свикнах със сълзи

в очите да заспивам... свиквах така до пролетта,

до твойта поява на сутринта!

Днес любовта ми е чаша - може би пълна, може би празна...

Днес тя е сълза - може би от болка, може би от самота!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.8K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0