plama7 (Пламена Владимирова)
236 1350
26 июл. 2014 г., 15:35

Самота 

  Поэзия » Любовная
466 0 2

Тъмна нощ се спуска над земята,

отива си слънчевият ден,

черни сенки се разхождат в тъмнината,

всичко е притихнало навън.

 

А в стаята ми, тъмна и прохладна,

самотно е широкото легло,

опитвам да заспя, но сънят ми бяга,

не иска той да дойде пак при мен.

 

И ти ли си самотен като мене?

И при теб ли дълга е нощта?

Ела тогава тук при мене,

да запълним тази празнота.

 

Аз искам в твоите прегръдки да заспивам,

да потъвам в твоя поглед мил,

твоите устни жадно да изпивам,

да почувствам огъня у теб.

 

Дай ми ти сега от своя пламък,

нека в този огън изгорим,

после тихо да потънем в Рая,

двама уморени да заспим.

 

И тогава самотата ще си иде,

ще се мине бързо и нощта,

ново утро синьо ще изгрее,

слънцето ще се усмихне на света.

 

Пламена Владимирова

© Пламена Владимирова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много благодаря за хубавите думи,Лора!
  • Красота!!Написала си го с толкова чувство, с толкова нежност, копнеж за любов и обич!Тъжно е и дава усещане за студ и самота, но и за сила и за много мили чувства, които топлят сърцето!!Много ми хареса!!Пожелавам ти да бъдеш обичана и да обичаш!!
Предложения
: ??:??