Самота

Jul 26, 2014, 3:35 PM

Poetry » Love

467 0 2

Тъмна нощ се спуска над земята,

отива си слънчевият ден,

черни сенки се разхождат в тъмнината,

всичко е притихнало навън.

А в стаята ми, тъмна и прохладна,

самотно е широкото легло,

опитвам да заспя, но сънят ми бяга,

не иска той да дойде пак при мен.

И ти ли си самотен като мене?

И при теб ли дълга е нощта?

Ела тогава тук при мене,

да запълним тази празнота.

Аз искам в твоите прегръдки да заспивам,

да потъвам в твоя поглед мил,

твоите устни жадно да изпивам,

да почувствам огъня у теб.

Дай ми ти сега от своя пламък,

нека в този огън изгорим,

после тихо да потънем в Рая,

двама уморени да заспим.

И тогава самотата ще си иде,

ще се мине бързо и нощта,

ново утро синьо ще изгрее,

слънцето ще се усмихне на света.

Пламена Владимирова

Please sign in with your account so you can comment and vote.

plama7 (Пламена Владимирова)

2014-07-26T21:34:40+03:00

Много благодаря за хубавите думи,Лора!
Sevgimizi (Лора)

2014-07-26T16:11:31+03:00

Красота!!Написала си го с толкова чувство, с толкова нежност, копнеж за любов и обич!Тъжно е и дава усещане за студ и самота, но и за сила и за много мили чувства, които топлят сърцето!!Много ми хареса!!Пожелавам ти да бъдеш обичана и да обичаш!!