Самота
Тъмна нощ се спуска над земята,
отива си слънчевият ден,
черни сенки се разхождат в тъмнината,
всичко е притихнало навън.
А в стаята ми, тъмна и прохладна,
самотно е широкото легло,
опитвам да заспя, но сънят ми бяга,
не иска той да дойде пак при мен.
И ти ли си самотен като мене?
И при теб ли дълга е нощта?
Ела тогава тук при мене,
да запълним тази празнота.
Аз искам в твоите прегръдки да заспивам,
да потъвам в твоя поглед мил,
твоите устни жадно да изпивам,
да почувствам огъня у теб.
Дай ми ти сега от своя пламък,
нека в този огън изгорим,
после тихо да потънем в Рая,
двама уморени да заспим.
И тогава самотата ще си иде,
ще се мине бързо и нощта,
ново утро синьо ще изгрее,
слънцето ще се усмихне на света.
Пламена Владимирова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламена Владимирова Всички права запазени
