Самота
Над града ни спуска се нощта...
любовта, ах, любовта - къде е тя?
Спомени със нежен аромат
в мрака пак ме прегръщат и шептят...
И звездите да стигна...
с вятъра да се слея -
пак сама ще посрещам... утринта!
Капки дъжд на надежда
по мойте устни заспиват,
но до теб не достигат... Докога?
В мен бушуват думите,
в мен бушува самотата...
Устните, целувките –
нямат милост към душата...
Да се върнеш късно е –
аз ще бъда непозната...
Няма обич... Обич няма!
Лутам се безцелно из града,
твоят глас пак се слива с дъжда...
Пътят сив покрит е с листа,
любовта в мен топи се с вечерта...
И звездите да стигна...
с вятъра да се слея -
пак сама ще посрещам... утринта!
Капки дъжд на надежда,
по мойте устни заспиват,
но до теб не достигат... Докога?
В мен бушуват думите,
в мен бушува самотата...
Устните, целувките –
нямат милост към душата...
Да се върнеш късно е –
аз ще бъда непозната...
Няма обич... Обич няма!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нели Овчарова Все права защищены
(*)
