Princesa_NeL (Нели Овчарова )
3 2
9 дек. 2009 г., 00:33

Самота 

  Поэзия » Любовная
719 0 4

Над града ни спуска се нощта...

любовта, ах, любовта - къде е тя?

Спомени със нежен аромат

в мрака пак ме прегръщат и шептят...

 

И звездите да стигна...

с вятъра да се слея  -

пак сама ще посрещам... утринта!

Капки дъжд на надежда

по мойте устни заспиват,

но до теб не достигат... Докога?

 

В мен бушуват думите,

 в мен бушува самотата...

Устните, целувките –

нямат милост към душата...

Да се върнеш късно е –

аз ще бъда непозната...

Няма обич... Обич няма!

 

Лутам се безцелно из града,

твоят глас пак се слива с дъжда...

Пътят сив покрит е с листа,

любовта в мен топи се с вечерта...

 

И звездите да стигна...

с вятъра да се слея  -

пак сама ще посрещам... утринта!

Капки дъжд на надежда,

по мойте устни заспиват,

но до теб не достигат... Докога?

 

В мен бушуват думите,

 в мен бушува самотата...

Устните, целувките –

нямат милост към душата...

Да се върнеш късно е –

аз ще бъда непозната...

Няма обич... Обич няма!

 

© Нели Овчарова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • (*)

  • Зависи от начина и обстановката, в която се чете... Повторения има, защото е текст на песен... Затова и на някой места не звучи идеално римата когато се чете без съответния музикален съпровод. Иначе благодаря за коментара и за градивната критика /надявам се/
  • Малко бисерчета, в много шлака... Доста сурово си го пуснала! И защо са тия повторения? Има много работа по него. Бъди по-прецизна...
Предложения
: ??:??