Dec 9, 2009, 12:33 AM

Самота

  Poetry » Love
869 0 4

Над града ни спуска се нощта...

любовта, ах, любовта - къде е тя?

Спомени със нежен аромат

в мрака пак ме прегръщат и шептят...

 

И звездите да стигна...

с вятъра да се слея  -

пак сама ще посрещам... утринта!

Капки дъжд на надежда

по мойте устни заспиват,

но до теб не достигат... Докога?

 

В мен бушуват думите,

 в мен бушува самотата...

Устните, целувките –

нямат милост към душата...

Да се върнеш късно е –

аз ще бъда непозната...

Няма обич... Обич няма!

 

Лутам се безцелно из града,

твоят глас пак се слива с дъжда...

Пътят сив покрит е с листа,

любовта в мен топи се с вечерта...

 

И звездите да стигна...

с вятъра да се слея  -

пак сама ще посрещам... утринта!

Капки дъжд на надежда,

по мойте устни заспиват,

но до теб не достигат... Докога?

 

В мен бушуват думите,

 в мен бушува самотата...

Устните, целувките –

нямат милост към душата...

Да се върнеш късно е –

аз ще бъда непозната...

Няма обич... Обич няма!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Овчарова All rights reserved.

Comments

Comments

  • (*)
  • Зависи от начина и обстановката, в която се чете... Повторения има, защото е текст на песен... Затова и на някой места не звучи идеално римата когато се чете без съответния музикален съпровод. Иначе благодаря за коментара и за градивната критика /надявам се/
  • Малко бисерчета, в много шлака... Доста сурово си го пуснала! И защо са тия повторения? Има много работа по него. Бъди по-прецизна...

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....