Самота - любов моя, една - единствена,
как да не те обичам?
Свикнах с теб и в щастие, и във беда,
свикнах с думите, че на никой друг аз не приличам.
Колкото ми разум даде,
толкова и ми отне.
Направи тялото ми на парчета,
но душата ми спаси поне.
От твоите уроци зная,
че всяка красота е преходна, не вечна.
Ще потека заедно с кръвта на обичая
и ще се избистря в потока като душа безсърдечна.
Това, което те обича,
не може да те притежава.
Затова, ранен, но чист, аз ще те оставя,
сам, но без вериги - самотата не познавам.
© Гергана Все права защищены