Самота - любов моя, една - единствена,

как да не те обичам?

Свикнах с теб и в щастие, и във беда,

свикнах с думите, че на никой друг аз не приличам.

Колкото ми разум даде,

толкова и ми отне.

Направи тялото ми на парчета,

но душата ми спаси поне.

От твоите уроци зная,

че всяка красота е преходна, не вечна.

Ще потека заедно с кръвта на обичая

и ще се избистря в потока като душа безсърдечна.

Това, което те обича,

не може да те притежава.

Затова, ранен, но чист, аз ще те оставя,

сам, но без вериги - самотата не познавам.