23.09.2016 г., 17:11

Самота

1.1K 1 0

Самота - любов моя, една - единствена,

как да не те обичам?

Свикнах с теб и в щастие, и във беда,

свикнах с думите, че на никой друг аз не приличам.

 

Колкото ми разум даде,

толкова и ми отне.

Направи тялото ми на парчета,

но душата ми спаси поне.

 

От твоите уроци зная,

че всяка красота е преходна, не вечна.

Ще потека заедно с кръвта на обичая

и ще се избистря в потока като душа безсърдечна.

 

Това, което те обича,

не може да те притежава.

Затова, ранен, но чист, аз ще те оставя,

сам, но без вериги - самотата не познавам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...