23.09.2016 г., 17:11

Самота

1.1K 1 0

Самота - любов моя, една - единствена,

как да не те обичам?

Свикнах с теб и в щастие, и във беда,

свикнах с думите, че на никой друг аз не приличам.

 

Колкото ми разум даде,

толкова и ми отне.

Направи тялото ми на парчета,

но душата ми спаси поне.

 

От твоите уроци зная,

че всяка красота е преходна, не вечна.

Ще потека заедно с кръвта на обичая

и ще се избистря в потока като душа безсърдечна.

 

Това, което те обича,

не може да те притежава.

Затова, ранен, но чист, аз ще те оставя,

сам, но без вериги - самотата не познавам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...