24 сент. 2018 г., 11:32

Самота

718 0 0

Нежен звън дочух в далечината,

безнадежно лутайки се в тъмнината.

О, дали дошъл си ти от самотата,

надвиснала над мен да ме избавиш?

Знам, сама избрах си участта,

но нима ще мога аз да спра

напразно все да се надявам,

опитвайки от болката си да избягам.

 

Запленена аз копнея и копнея,

но минават дните, 

после и годините,

а аз стоя си и стоя,

навела тъжно своята глава,

докато мъглата ме обгърне

и в самия мрак ме превърне.

 

Всеки вопъл, всеки стон

глухо го сподавям.

Всеки присмех, всеки упрек

тежко го понасям.

Но ти стоиш и гледаш отстрани,

как отнася ме, мълвата,

в двореца си от лъжи.

Те изяждат всичко живо,

що останало бе в мене, 

а аз търпя и търпя 

напразно копнеейки за любовта.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Емма Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...