22 сент. 2019 г., 08:00

Самота...

580 1 0

 

Самота...

 

В палитрата на залеза магично

размиват се изящни цветове...

Морето стене всеки миг различно

сподиряно от волни ветрове...

 

Самотна лодка някъде отива—

оттатък хоризонта  съкровен...

И в Самотата тя да е щастлива

е залезът избрала в този ден...

 

... А залезът е толкова вълшебен

в предверието нежно на нощта,

но всеки път към него непремерен,

дори красив, завърщва в Самота!...

 

Плющи в платната Слънчевият вятър

с последните реални светлини

и мами я копнежно Необята

в миража на оранжеви вълни...

 

Оставила един живот далечен

във спомените някъде назад,

тя Самотата в тази нежна вечер

приема като: Избор осъзнат...

 

... Във лодката човек стоѝ на борда

загледан във безкрайното „Напред”,

с душата си мечтателна и горда

възможно е дори да е поет,

 

понеже му е нужна Самотата

да мисли във изящни стихове,

понесен към примамното „Нататък

от много и различни ветрове...

 

25.11.2016.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...