Самота...
В палитрата на залеза магично
размиват се изящни цветове...
Морето стене всеки миг различно
сподиряно от волни ветрове...
Самотна лодка някъде отива—
оттатък хоризонта съкровен...
И в Самотата тя да е щастлива
е залезът избрала в този ден...
... А залезът е толкова вълшебен
в предверието нежно на нощта,
но всеки път към него непремерен,
дори красив, завърщва в Самота!...
Плющи в платната Слънчевият вятър
с последните реални светлини
и мами я копнежно Необята
в миража на оранжеви вълни...
Оставила един живот далечен
във спомените някъде назад,
тя Самотата в тази нежна вечер
приема като: Избор осъзнат...
... Във лодката човек стоѝ на борда
загледан във безкрайното „Напред”,
с душата си мечтателна и горда
възможно е дори да е поет,
понеже му е нужна Самотата
да мисли във изящни стихове,
понесен към примамното „Нататък”
от много и различни ветрове...
25.11.2016.
© Коста Качев Все права защищены