Самота...

Самота...

В палитрата на залеза магично

размиват се изящни цветове...

Морето стене всеки миг различно

сподиряно от волни ветрове...

Самотна лодка някъде отива—

оттатък хоризонта  съкровен...

И в Самотата тя да е щастлива

е залезът избрала в този ден...

... А залезът е толкова вълшебен

в предверието нежно на нощта,

но всеки път към него непремерен,

дори красив, завърщва в Самота!...

Плющи в платната Слънчевият вятър

с последните реални светлини

и мами я копнежно Необята

в миража на оранжеви вълни...

Оставила един живот далечен

във спомените някъде назад,

тя Самотата в тази нежна вечер

приема като: Избор осъзнат...

... Във лодката човек стоѝ на борда

загледан във безкрайното „Напред”,

с душата си мечтателна и горда

възможно е дори да е поет,

понеже му е нужна Самотата

да мисли във изящни стихове,

понесен към примамното „Нататък”

от много и различни ветрове...

25.11.2016.