16 мар. 2022 г., 09:13

Самота 

  Поэзия » Другая
165 0 0

Сам-сама попаднах в една гора

В непрогледна тъмнина

никъде не виждам зеленина

Греят звезди и луна

на големия небосклон

 

Стигам стръмен скален наклон 

Високи са скалите 

В реката студени са водите 

В далечината вият чакалите 

 

Лутам се из гората

още повече се изгубвам

От съдбата негодувам 

От неизвестното се страхувам

 

 

Ванеса Мирославова 

14.03.2022

© Ванеса Мирославова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??