Самота

16.03.2022 г., 9:13 ч.

Поезия » Друга

215 0 0

Сам-сама попаднах в една гора

В непрогледна тъмнина

никъде не виждам зеленина

Греят звезди и луна

на големия небосклон

Стигам стръмен скален наклон

Високи са скалите

В реката студени са водите

В далечината вият чакалите

Лутам се из гората

още повече се изгубвам

От съдбата негодувам

От неизвестното се страхувам

Ванеса Мирославова

14.03.2022

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.