16.03.2022 г., 9:13 ч.
Самота
Сам-сама попаднах в една гора
В непрогледна тъмнина
никъде не виждам зеленина
Греят звезди и луна
на големия небосклон
Стигам стръмен скален наклон
Високи са скалите
В реката студени са водите
В далечината вият чакалите
Лутам се из гората
още повече се изгубвам
От съдбата негодувам ...
В непрогледна тъмнина
никъде не виждам зеленина
Греят звезди и луна
на големия небосклон
Стигам стръмен скален наклон
Високи са скалите
В реката студени са водите
В далечината вият чакалите
Лутам се из гората
още повече се изгубвам
От съдбата негодувам ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход РегистрацияПредложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
