16 mar 2022, 9:13

Самота 

  Poesía » Otra
217 0 0

Сам-сама попаднах в една гора

В непрогледна тъмнина

никъде не виждам зеленина

Греят звезди и луна

на големия небосклон

 

Стигам стръмен скален наклон 

Високи са скалите 

В реката студени са водите 

В далечината вият чакалите 

 

Лутам се из гората

още повече се изгубвам

От съдбата негодувам 

От неизвестното се страхувам

 

 

Ванеса Мирославова 

14.03.2022

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??